ЗАСЛÒНЧЕ ср. Умал. от заслон (в 1 и 2 знач.). Местността Кикиш с хубавото заслонче е кръстовище, през където туристите минават за хижа „Средец“ и „Камен дял“. ВН, 1961, бр. 3138, 3. Защо например да не може да се отделят средства, за да се построят по невралгичните трамвайни, тролейбусни и автобусни спирки малки, модерни, архитектурно добре оформени заслончета против студ, вятър и дъжд? ВН, 1964, бр. 3873, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)