ЗАСЛОНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заслоня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Засланям. Вражеска бомба избухна до него. От стената, която го заслоняваше, се откърти голям камък и го удари силно в ръката. К. Ламбрев, СП, 380-381. Преди няколко години тая стара ограда се гордееше с исполински бор, който със своята рунтава шапка заслоняваше старовремската черковка. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 26. Това беше дърво със стотици рани от светкавици, което заслоняваше земята от гръмотевичните произволи на небесния пророк. Н. Хайтов, ШГ, 172. Всевъзможни тревоги от политическия и частен характер, после великата цел, която е заслонявала всички други интереси в областта на чистото изкуство, са се отразили и въз художественото творчество на Ботева. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 63. заслонявам се, заслоня се страд.
ЗАСЛОНЯ̀ВАМ СЕ несв.; заслоня̀ се св., непрех. Засланям се. В тоя миг му дойде наум да открехне задната портичка, да прекоси тихичко като котка празния парцел, да се заслонява край дърветата, та право у кума си Стоил. Кр. Григоров, И, 114.