ЗАТА̀ПЯНЕ1, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от затапям2 и от затапям се; потопяване, потапяне, затопяване1.

ЗАТА̀ПЯНЕ2, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от затапям3 и от затапям се; разтапяне, стапяне, затопяване2. Затапянето на смолата дава възможност да се понижи налягането при пресоването. В. Кабаиванов и др., ТП, 63.

ЗАТА̀ПЯНЕ3 ср. Отгл. същ. от затапям4 и от затапям се; затапване. Избата е снабдена с машина за поставяне металически скоби за затапяне на бутилките. ЛПр, 1937, кн. 9-10, 318. Затапянето на отворите на разклонителните кутии се прави със специално външно нарязани запушалки.


Източник: Речник на българския език (онлайн)