ЗАТА̀ЧАМ, -аш, несв. (диал.); затòча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Заточвам3. Тоньо са от сън събуди, / турчин му сяди над глава, / остра си сабя затача, / Тоньова глава ша реже. Нар. пес., СбНУ ХХVІІ, 307. „Дружино, вярна сговорна, / затачайте си сабитя, / сватбата да си изсячем.“ Нар. пес., СбНУ ХХVІІ, 155. Харамий сяди при изор: / остра си сабя затача, / Иванчо глава ша режи. Нар. пес., СбНУ ХVІІ, 266. затачам се, заточа се страд.