ЗАТАЯ̀ВАМ, -аш, несв.; затая̀, -аѝш, мин. св. -аѝх, св., прех. 1. Не казвам, не съобщавам нещо, запазвам нещо в тайна; премълчавам, скривам, спотаявам. Не е ли бил смъртен и Исус. Затаих тоя въпрос и над него безплодно се мъчих. Ем. Станев, А, 107. Сега ти всичко разбра, Елено, нищо не затаих от тебе. Изповядах се. Ст. Загорчинов, ДП, 170. Като го видя да се връща тъй мрачен, Ростислав го запита, какво се е случило. Савелий не можа да скрие истината и му разказа всичко. – Не трябваше да затаяваш досега от мене! – каза му Слав тихо. Д. Рачев, СС, 162-163. Злоезичието на отец Лука ме научи да мълча, тоест да затаявам в себе си познанието. Ем. Станев, А, 96.
2. Не изявявам, не разкривам, не показвам някакво чувство, мисъл, преживяване или отношение към някого или нещо; спотаявам, прикривам. И Юмер бей затаи в себе си някакъв неясен страх от лошата кръв на Бедрие ханъм. Д. Мантов, ХК, 51. Ала той затаи в душата си едно огорчение от тая обида и не можеше да прости Дочу неговата дързост. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 95. Народняшките корифеи не могат да затаят злобата си от влиянието, на което се радват нашите приятели между населението. Бълг., 1902, бр. 450, 2. затаявам се, затая се страд. Тук, по тези места, където е живяла майката на художника, където са затаени и запазени най-хубавите му [на Владимир Димитров] спомени, ще се засели той. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 67.
ЗАТАЯ̀ВАМ СЕ несв.; затая̀ се св., непрех. 1. Оставам на мястото си тих, мълчалив, безмълвен, преставам да се движа, да шумя. А не след много и газовото осветление се прекъсна в целия град. Това стана като по магическо духване. Изненаданата публика се затаи. А. Страшимиров, Съч. V, 401. А селяните се затаиле, па упреле очи у земи, па мълчат. М. Георгиев, Избр. разк., 176. Цветко наново се отпусна върху камъка, въздъхна по детски, затаи се. Опита се да легне по-удобно и Глаушев. Д. Талев, ГЧ, 466.
2. Скривам се, прикривам се някъде, обикн. за да изненадам някого; притаявам се. Тошо отби от колите и удари пряко към Грамадата. Отиде и се затаи в дълбокия окоп, който беше изкопал. Само да посмеят, ще очисти един, па да става каквото ще. Ст. Даскалов, БМ, 14. На следната вечер той се затаи, издебна ги. Не можа да ги хване – но той ги позна. Т. Харманджиев, КЕД, 206. Бдят деца зад оня вратник! / И се върна той обратно. / Затаи се / зад дърво. Ас. Босев, ДО, 140.
3. За мисъл, чувство, преживяване, настроение, отношение и под. – оставам скрит, неизявен; спотаявам се. Грижите около болните гости на манастира все повече поглъщаха даскал Стефана. Мислите му се откъсваха от мястото, дето се бяха затаили досега. Д. Немиров, Б, 204-205. Нонка разбра, че няма да ѝ угоди с нищо, отдръпна се от нея и между двете се затаи мълчалива вражда. И. Петров, НЛ, 166.
◊ Затаявам / затая дъх. 1. Задържам дъха си, дишам безшумно, обикновено за да прикрия присъствието си, за да се скрия. От близката палатка долиташе говор. Затаих дъх и заслушах. НА, 1955, бр. 2252, 2. Той се сврял в самото дъно на своето скривалище и затаил дъх. М. Марчевски, ТС, 108. 2. Оставам неподвижен и мълчалив, с напрегнато внимание, обикновено в очакване на нещо. Очите на Янко блеснаха. Бузата му бе опряна в приклада на пушката. Притиснат до него, Кольо беше затаил дъх в очакване на изстрела. Ем. Станев, ПЕГ, 66. Цана долавя, че се говори за нея, и затаява дъх, като отпуща напред пълните си устни. Д. Немиров, Б, 36. 3. Оставам неподвижен и задържам дишането си, обикновено поради силно вълнение (страх, ужас, изненада, радост и под.). Изненадата беше толкова голяма, че всички замлъкнаха, затаиха дъх. А. Гуляшки, Л, 13. Видяхме го [катъра] как прескочи плета и затаихме дъх от страх да не прободе корема си на заострените колове. Кр. Григоров, ОНУ, 112. Нямаше човек, който да не познаваше Албена, но като я видяха пак отблизо, всички затаиха дъх. Й. Йовков, ВАХ, 132.