ЗАТВАРА̀Ч1 м. Мъж работник, който ръчно или със специален уред или машина затваря нещо.
ЗАТВАРА̀Ч2 м. 1. Уред, приспособление или част от машина, механизъм за затваряне на съдове, обикн. бутилки, буркани, консерви и под.; затварачка2. Съществуват много различни системи запушалки и капсули. Така например порцелановите запушалки с гумени пръстенчета и с пружинени затварачки с успех се използуват при стерилизацията на млякото. Н. Димов и др., ТМ, 254.
2. Приспособление, което служи за затваряне на врати, прозорци; затварачка2. От завода всички затварачи [на вратите] са пригодени за леви врати. М. Томова, ТТЖ (превод), 55.