ЗА̀ХАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е от захар или на захар (в 1 знач.), който съдържа захар, захари. Смокините, запазили своя зеленикав цвят, бяха покрити с малки захарни кристалчета като снежинки. Д. Спространов, ОП, 285-286. Пред очите му се мярна бозаджия, наобиколен от момчета. Той бе оставил бъчонката с бозата и им продаваше захарни топчета, петлета, пръчки, бонбони. Т. Харманджиев, Р, 55. Купи му парче от чудния, пъстро боядисан захарен памук, който Пенко изяде с неповторима наслада. П. Здравков, НД, 176. Захарни изделия. Захарен вкус. ● Като определение в сложни термини – названия на растения, в които се съдържа захар, захари. Но сред полските растения има и двугодишни. Такова е например захарното цвекло, което се отглежда за добиване на захар. Бтн V и VI кл (превод), 10. От стъблата на захарната метла у нас се добива петмез, а от тези на захарната тръстика в много тропични страни – захар. Бтн VI кл, 50.
2. Който е свързан с производството на захар (в 1 знач.). Най-рано възникнала [в Русия] текстилната, след това тежката, захарната и спиртната промишленост. Ист. Х кл, 139. Захарна фабрика. Захарна индустрия. Захарни рафинерии. Захарен завод.
3. Обикн. за плод – който е много сладък на вкус, който съдържа много захар (в 1 знач.). Сега пътуваха всред поле – вълшебна градина с гигантски слънчогледи и царевици, с памук, сусам, тютюн и смокини, със захарни пъпеши и разкошни кайсии и праскови. Д. Димов, Т, 442. Тя [Шабленската земя] ражда още царевица, ечемик, фуражни растения, лен и чудесни захарни дини и пъпеши – коравци. А. Каралийчев, НЗ, 204. Захарна круша.
◊ Захарна болест. Разг. Диабет. Само при нарушена функция на задстомашната жлеза количеството на кръвната захар може да се увеличи и тогава настъпва заболяване, известно под името захарна болест (диабет). Анат. VIII кл, 107.