ЗАХАРНЍЦА ж. Съд, в който се държи захар за домакински нужди. Наблизо до така подредените прибори се слага подложката за чайника или обикновена десертна чиния, солницата, чинийките със закуски, купичките с масло, с конфитюр и захарницата. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 237. На подноса димеше чаша с чай, блестеше порцеланът на широката захарница. А. Гуляшки, МТС, 89.


Източник: Речник на българския език (онлайн)