ЗАХÒКВАМ, -аш, несв.; захòкам, -аш, св., прех. Започвам да хокам някого. – Ти с ума ли си, бе момче?! Здравата ни изплаши – бащински го захока пазачът. П. Проданов, С, 139. Вкъщи Смрикаров намери жена си приготвена. Затова и сърдита. Тя още от вратата го захока, загдето е закъснял. Ст. Чилингиров, РК, 97. Мата пришпори своя кон и последвана от Васил и Стефан, настигна стария майор и захока офицерите. Д. Вълев, З, 220.