ЗАХРА̀ЧВАМ1, -аш, несв.; захрàча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да храча. От есента той захрачи кръв и състоянието му се влоши.
ЗАХРА̀ЧВАМ2, -аш, несв.; захрàча, -иш, мин. св. -их, св. 1. Непрех. Набирам в гърлото си храчка и я изплювам; изхрачвам се. Попът стоеше огромен, / изправен в целий си ръст. / – Страхливо вий поглед отпущате / пред близката смърт на човека, / палачи! Що значи / смъртта на един? / Амин! / Захрачи / и плю. Гео Милев, С, 38.
2. Прех. Заплювам с храчка някого. Последен дойде волнонаемният учител Продумков, дойде забързан и потен и още видял-невидял, захрачи в лицето вързания младеж. П. Вежинов, НС, 173. захрачвам се, захрача се страд. от захрачвам във 2 знач.