ЗАХРИПТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; захриптя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. захриптя̀л, -а, -о, мн. захриптèли, св., непрех. Започвам да хриптя, да издавам хрипкав глас, звук. Той падна назад в креслото, очите му се затвориха, гърдите захриптяха. П. Спасов, ХлХ, 441. Нека се свърши войната, ще се поразправяме с такива като него! Тая няма да я бъде! – Гласът на Севар накрая захриптя зло и жестоко. Й. Вълчев, СКН, 210.