ЗАЩРА̀КВАМ, -аш, несв.; защрàкам, -аш, св., непрех. и (рядко) прех. Започвам да щракам. Бързо защрака пушката му, занизаха се изстрелите един след друг. Кр. Велков, СБ, 130. Избиваше го да иде сред старите приятели, да попее скандалничките песни от младини, да заситни ръченица. И неволно защрака с пръсти, закърши рамене. В. Андреев, ПР, 165. Силни болки защракаха счупената кост на крака му. Елин Пелин, Съч. I, 80. Христо се наниши бързо и защрака револвера, но в него нямаше вече патрони. Ц. Церковски, Съч. III, 155. В коридора отново затропаха стражарски ботуши, чиновниците се върнаха и една пишеща машина защрака в стаите. Ем. Станев, ВТВ, 49. Журналисти защракват с фотоапаратите.
ЗАЩРА̀КВА МЕ несв.; защрàка ме св., непрех. Започва да ме щрака, да ме приболява нещо. Лани го стегна ревматизмът, защрака го в кръста, че лошо го бяха били навремето. С. Северняк, ИРЕ, 66. Марин се надигна и лицето му се изкриви: пак го прободе в кръста, пак го защракаха колената... Ив. Венков, ХКН, 42. Защрака ме кътникът.