ЗАЩУРЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; защурèя, -èеш, мин. св. защуря̀х, прич. мин. св. деят. защуря̀л, -а, -о, мн. защурèли, св., непрех. Диал. Започвам да щурея, да се държа като щур, ненормален.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ЗАЩУРЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; защурèя, -èеш, мин. св. защуря̀х, прич. мин. св. деят. защуря̀л, -а, -о, мн. защурèли, св., непрех. Диал. Ставам щур, луд; пощурявам1, полудявам. От неприятности съвсем е защурял горкият.
ЗАЩУРЯ̀ВАМ3, -аш, несв.; защуря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Правя някого да стане щур; пощурявам2, подлудявам. защурявам се, защуря се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЗАЩУРЯ̀ВАМ4, -аш, несв.; защуря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Диал. Запустявам, опустявам.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.