ЗАЩЪ̀КАМ, -аш, непрех. Разг. Започна да щъкам. Затопли се земята. Защъкаха селяните по дворовете. А. Каралийчев, СР, 92. Из тесните улици защъкаха работливи люде. Д. Линков, ЗБ, 8. Заместник-главният редактор се надигна от стола си, очичките му неспокойно защъкаха из стаята. Ем. Манов, ДСР, 289. Едри капки защъкаха по листата на дърветата и когато всички усетиха настъпващата буря, беше вече късно да се търси убежище на друго място освен под редките клони на върбите. Кр. Кръстев, К, 167.