ЗАЮЗДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заюздя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Слагам юзда на кон; обуздавам, заюздвам. Човекът видял, че конят с четире ноги върви по-бърже от него, та му се качил на гърба; натъкмил му седло или самар и го заюздил. Д. Манчев, БЕ II, 59. Архангеле мирхангеле, / що ти дворе разметено, / .., / бързо коне извадено, / .., с златни юзди заюздено. Нар. пес., СбНУ I, 13.
2. Прен. Спирам, въздържам някого или нещо; обуздавам, заюздвам. Не бой се и от вятъра. Ела да видиш какъв капан му направиха добруджанци. С такива горски пояси ще му заюздят силата и поразията, че ще се задави навеки. Ст. Станчев, ПЯС, 93. – И за тези хора аз ден и нощ тука толкози време се бъхтя. Още патерицата не поели, мене първи да заюздят! П. Тодоров, Събр. пр II, 385. заюздявам се, заюздя се страд.