ЗАЮ̀СВАМ, -аш, несв.; заю̀сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Заспивам, унасям се в дълбок сън; заюхвам. – Софрата са дигнала не дигнала, той .. легне на една страна и там заюсне. Ил. Блъсков, ПБ I, 74. Последнята нощ за мене бе цял век. Пренасях се, стрясвах се, събуждах се, пак заюсвах, бълнувах. Ил. Блъсков, (превод) Китка V, 1886, кн. 13, 14.

– Друга форма: зау̀свам.


Източник: Речник на българския език (онлайн)