ЗАЯ̀КНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); зая̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. (остар. и диал.) зая̀кнат, св., непрех. и прех. Заяквам. Работянието подмладява человека, всички органи заякнуват и тялото заякнува и по-снажно бива. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 14. – Човек, като си направи положение... заякнува, знаеш... Парàта е всичкото. Елин Пелин, Съч. I, 55. Такова едно дете колкото расте на възраст, толкоз повече са уголемяват у него злите привички и злонравието заякнува постепенно. У, 1870, бр. 1, 8. Пролетното присаждание е най-сполучливо, защото израсналите клончета през лотото заякнуват. Домак., 1902, бр. 5, 72. заякнувам се, заякна се страд.
ЗАЯ̀КНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); зая̀кна се св., непрех. Диал. Заяквам се.