ЗВА, звеш, мин. св. звах, несв., прех. Остар. и диал. 1. Наричам, назовавам, зова. Ала княз Бенеамин не обичаше свещеник Козма. И в очите го звеше безволник и беглец. Н. Райнов, КЦ, 20. Хаджи Вълко беше оженен в селото си, дето му са родило и едно мъжко дете. Момченцето го звяха Пенчо. Ил. Блъсков, ПБ I, 7. [Крали Марко] е владеял един кът българска земя и е бил всякога зван „български Крал Марко“. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 26.
2. Викам, каня някого да дойде някъде или да участва в нещо; призовавам. Заправила макя девет сватби. / От сва вера на сватби позвала, / не е звала царна арапина. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 71. Сестра брата на обеда звала: / Ела, брале, да се додумамо. Нар. пес., СбВСтЗП, 18. ● Само прич. мин. страд. Поет. Във тази стая – тясна, тъмна, ниска / умирам от неизцелима рана, / че аз не съм възлюбена и близка, / ни чакана от някого, ни звана. Е. Багряна, ВС, 10. За нея вечер звани, / завари в пруста той отдавна вече сбрани / другари, около приветний домакин. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 12. Най-после ето те – и чакаш, / о щастие, без свяст желано / през дълъг ред мъгливи дни! / О щастие, безумно звано / през толкоз нощи в тъмнини... П. К. Яворов, Съч. I, 100. зва се страд. и възвр. От съвременниците Атилови списатели вижда ся, че народите, от които ся са съставили фръзите, не са били немци, но звали ся са от римляните вандали и алани. Г. С. Раковски, БС I, 127. От тях [славяните] е останало твърде слабо доказателство за туй, как са са звали те сами. Т. Шишков, ИБН, 14.
ЗВА СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Наричам се, казвам се, зова се. Когато нашият дух сравнява различни предмети, той търси и намерва или не някоя прилика и общи закони помежду им; тогаз той мисли и неговото произведение са зве понятие, идея, мисъл. Т. Шишков, ТС, 26-27. Князове ся звали само ония, които произходили от царский род. Д. Войников, КБИ, 23. Като германский цар, той ся звал Карл V. ВИ, 130.