ЗВА̀НЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Диал. Звънец. „На овни званци свалете, / па леко стадо карайте, / та доде стадо отиде, / давно ми душа излезе!“ Нар. пес., СбНУ ХLIV, 201. И си има два овнака, / та си носат медни званци. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 428.