ЗВА̀НЍК, мн. -ци, дат. (остар. и диал.) звàницим, м. Диал. 1. Обикн. мн. Приятели и роднини на младоженеца или на булката, които я отвеждат до дома на съпруга ѝ. Събра Марко свати и званици / и ойдоа за млада невеста. Нар. пес., СбНУ LIII, 516.
2. Гост, поканен на сватба, гощавка и под.; сватбар. Гълъбе да ми гукат, / званици да ме веселят, / пауни пера да редят, / званицим сянка да чинят. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 145.
– Други форми: дзванѝк, зъвàник.