ЗВА̀НЍЦА1 ж. Диал. 1. Жена, поканена на сватба, гощавка и под. Същевременно своя жена ходи да кани [за сватба] жените (или майките) на роднини, приятели и познати, които стават званици. СбНУ ХLII, 84.
2. Само ед. Събир. Сватовете от страна на булката като едно цяло, които я завеждат до дома на младоженеца (Н. Геров, РБЯ). Врати ся званицата. Н. Геров, РБЯ I, 145.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897. – Други форми: дзванѝца, зъвàница.
ЗВА̀НЍЦА2 ж. Диал. 1. Поканване на гости за сватба, кръщене и др.; калесване, калеска.
2. Съд с вино или ракия, с който се канят гости за сватба, кръщене и др.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897. – Други форми: дзванѝца, зъвàница.