ЗВА̀НЍЧНО нареч. Остар. Книж. 1. По официален път; официално. В същото време съборът званично поиска от императорското правителство да дозволи да се пристъпи и към избиранието на екзарх. Р. Каролев, УБЧИ, 172. Назначението става по гласоподаване и със съвършено вишегласие от званично призованите и присъствующи избиратели. ДЗОИ I (превод), 206. // По служебен път; служебно, официално. Деловодителите връщат на стопаните написаните документи на чужд език званично да са потвърдят. ДЗОИ I (превод), 101.
2. Тържествено, официално. Къде пладне старицата дойде, та мя хвана за мишца и мя заведе званично в една зелена градинчица. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 104. Царят желаяше да я придружи, но беше са обещал званично на поп Кордова, духовника си, да отиде на благочестиво поклонение. Н. Михайловски, ПА (превод), 133-134.