ЗВЕДОПОКЛÒННИК, мн. -ци, м. Книж. В древността – човек, който вярва в свръхестествената сила на звездите, който изповядва звездопоклонство. Тии били звездопоклонници. За най-священо място [сарацините] почитали град Мека. ВИ, 71.
