ЗВЕЗДАЛЍЯ ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Нар.-поет. Който е украсен със звезди. Турила му [на коня] узда звездалия. Т. Панчев, РБЯд, 133.
– От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
