ЗВÈЗДЕЛ м. Диал. 1. Растението детелина.

2. Вид дива люцерна с жълти цветове. Месецът освети това място и той не видя вече нищо освен зелена едра трева, коя ся люлеяше от вечерника вятър, и видя на същото място един едър жълтоцвят звездел. Ц. Гинчев, ДТ, 110-111.

3. Звездан (в 1 знач.).


Източник: Речник на българския език (онлайн)