ЗЕБÈК, мн. -ци, м. Остар. Мъж от мюсюлманско племе в Анадола. Прииждаха табори зебеци, араби... Димитър гледаше това море от фесове и се хващаше за главата. Г. Караславов, Избр. съч. X, 26. Рядко беше се виждало такова страшно сборище: анадолски турци, зебеци, кюрди, даалии и капъсъзи. Й. Йовков, СЛ, 118. – Не се мина и месец и зебеците, турчулята де, бягаха на тумби. Г. Белев, ПЕМ, 15.
– От тур. zеybek. – Друга форма: зейбèк.