ЗЕБЛÒ, мн. -à, ср. Груба конопена тъкан, от която се правят чували, сламеници и др. Разшетаха се двамата в дюкяна. Сипаха газ в ламаринена тулумба, морска сол премериха в малко чувалче от зебло, вързаха снопче борина. П. Манов, КД, 42. По това време само в единични тревненски къщи имаше кревати, наричани „патове“. Тия патове не познаваха дюшека, а само тюфлека, който представляваше съшита от широко зебло торба, напълнена със слама или сено. Д. Казасов, ВП, 21. // Парче плат от такава тъкан. Към чардака се заизкачваха слугите. Пристъпваха с мъка и носеха нещо голямо, увито в чисто зебло. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 224. – На счупените прозорци сложили зебло. Ст. Мокрев, ЗИ, 26.