ЗÈБРА ж. 1. Диво африканско животно от рода на конете, чиято кожа е със светли и тъмни напречни ивици. Equus zebra. У мене се пораждаше желание да отида там, в девствените гори на Средна Африка, където е родината на всички тия лъвове, тигри, хиени, зебри и какви не още чудновати животни. Стр. Кринчев, СбЗР, 369. – Още по-наляво е жилището на зебрите. Те много приличаха на магарета, но бяха така смешно нашарени. Ив. Остриков, ОП, 56. Цялото поле се изпъстря с тия бели и черни ивици, които напомнят шарките на зебра. Й. Йовков, Разк. I, 39.
2. Прен. Пешеходна пътека от бели и тъмни ивици. Колите си минават на червено хич и не помислят да намалят заради стъпил на зебрата пешеходец. Тема, 2007, бр. 30 [еа]. Децата трябва да пресичат улицата само по зебрата.
– От афр. през порт. zebra.