ЗЕВЗÈШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който е свойствен, присъщ на зевзек. Постоянната възбуда, желанието му винаги да върши неочаквани за хората неща, както в Стамбул, и тук го накара, вместо да се заеме със сериозните аянски дела – да продължи зевзешките истории. Д. Мантов, ХК, 57. – Какво има та сте толкова весели? – подхвана Фархи със своя зевзешки език. СбЦГМГ, 265.