ЗÈЙПАЗАР м. Разг. Ирон. Човек, който много се заглежда, зазяпва по нещо; зяпльо. Седях си така и си мислех – какво ще правим с този разтурен син? Развейпрах, сестро, зейпазар, мари, лапнишаран и половина. Г. Караславов, Избр. съч. II, 454.
◊ На зейпазар, отивам, ходя. Разг. Без да купувам, само за да гледам пазара, магазините (отивам, ходя). Нямаме пари, но отиваме на зейпазар.