ЗÈЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на зеле или от зеле. Зелев лист. Зелев разсад. Зелев кочан.
2. Който е приготвен с листа от зеле. Зелеви сарми.
3. Който е засаден със зеле. Сред мекото есенно тържество на жълтото, бледозеленото и кафявочервеното имаше само едно място в полето, където се синееше неповторимият ламаринено ведър цвят на зелевите градини. Г. Мишев, ЕП, 94.
4. Който е предназначен за приготвяне на кисело зеле. Жена му мислила, мислила, па току огребала зелевата каца. Замесила хляб с чорбата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 185.
◊ Голяма зелева пеперуда. Бяла пеперуда, опасен вредител по зелето, алабаша, репичките и др., снасяща яйцата си по техните листа, с които се хранят излюпените гъсеници. Pieris brassicae. Зелев сок. Разг. Сок от кисело зеле. – Знаеш ли, бай Герго, за какво съм дошъл? Допи ми се зелев сок! Ст. Даскалов, СЛ, 458.