ЗЕМЛЍЦА ж. Остар. и диал. Умал. от земля; земица, земичка, земличка. Александър Македонски много жалил, че нямало път да ся иде в тая хубавичка землица. ЦВ, 1856, бр. 260, 3.
◊ Ще хвърля землица у гроба на някого. Диал. Ще доживея да видя мъртъв някого.