ЗÈМЛИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Територия, площ около населено място, върху която се простират правната и административната власт на селището. Еньо купуваше една голяма нива в най-хубавото място на селското землище. Елин Пелин, Съч. III, 130. Смрачаваше се, когато Васил навлезе в карловското землище. Ст. Дичев, ЗС I, 252. Цялото землище на своето родно село Ленко знаеше като на длан. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 304. Изворци се раздвижиха. Убитият лежеше в землището им и всичко щеше да се струпа върху техните глави. К. Петканов, ОБ, 25. // Район на някаква местност. Щом нашата дружина прегази малката рекичка и стъпи вече в землището на Оборище, оглушително „да живей“ разтрепера гората. З. Стоянов, ЗБВ I, 403. // Район, пространство, в което живее и се прехранва птица или животно. – Червената каня, както и всяка друга хищна птица, си има свое землище, в което ходи на лов. В него не пуща никакъв друг съперник. Ем. Станев, ПГВ, 90.
2. Разш. Остар. Територия, площ, която принадлежи на дадена страна, народ. Страшна, страшна е Гренландия – макар и да е пространна, нейното землище представя една широка самотия. С. Бобчев, ПОС (превод), 280. Турците справедливо се догадиха, че черногорците ще бъдат си отвърнали за убийството на някои техни хора – та между другите сомнителни черногорци, които тогаз се намериха на тяхното землище, уловиха и мене и ме затвориха. Св. Миларов, СЦТ, 168.
3. Диал. Земя, имот, която се владее от някого. Малко по-нагоре личеха заешките стъпки и се губеха в землището на дядо Никола. Р, 1927, бр. 242, 2. Някои прозорливи господа от София, даже и един непрозорлив, са си купили вече землища тук [в долината на Искрец]. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 35. По землище той [Зографският манастир] е най-богатият манастир. Пр, 1952, кн. 6, 48.
4. Остар. Почва. Чаят може да расте на сякакво землище, но листата му не стават еднакви. Т. Икономов, ЧПГ, 74.
– Друга (диал.) форма: землѝще.