ЗЕМЛЯ̀1 ж. Остар. Книж. Земя. Слънцето е 1 300 00 пъти по-голямо от землята. Ч, 1871, бр. 17, 533. – Стори ми се мене – захвана баба Първа, – че сме като в гората. Издига се една виялица, една сприя; да речеш, че целата земля се търси! М. Георгиев, Избр. разк., 166. Според древните натуралисти четири са биле първоначалните тела, от разното саставление на които са ставали мировете. Тия са били земля, вода, воздух и огън. Ч, 1870, бр. 3, 85. – По-добре да не живея тогава на тойзи свят!... По-добре жива да ме заровят в студената земля! В. Друмев, И, 10. Един ще пътува от любопитство да знае чуждите земли, други да свърже отдалечените връзки по работи. Ч, 1871, бр. 9, 272. Доброто и здраво семе, скрито в здрава и плодородна земля, всякога дава добър плод. ПСп, 1876, кн. 11-12, 3.
– Друга (диал.) форма: зèмня.
ЗЕМЛЯ̀2 ж. Название на буквата „З“ в старобългарската азбука.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.