ЗЕМЛЯ̀К, мн. -ци, м. Разг. Човек по отношение на друг от същото село или от същия град, когато са извън родното място; съселянин, съгражданин, селски, градски. И четиримата са земляци – всички от село Брешлян. Й. Йовков, Разк. I, 9. След един месец и Пинтата ще се помъкне за фронта, натоварен с цял кош вързопи за своите земляци от полка. Г. Караславов, ОХ II, 3. Той не се стърпя и леко шътна: – Траяне, земляк, ей, селски! В. Нешков, Н, 170-171. – Няма що, няма що, нали сме земляци! – говореше карловецът. – Драго ми е като видя нашенец... Вярвай бога! Ст. Дичев, ЗС I, 427. // Човек по отношение на друг от същия край, същата страна или същата народност, когато са извън родното място. Оказа се също, че сме били земляци – от две съседни села. К. Калчев, ДНГ, 56.