ЗЕМЛЯ̀ЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от земляк; младо момче, момиче или дете по отношение на друг от същото село или от същия град, когато са извън родното място; съселянче, съгражданче. Шопкинчетата, наловени през кръста, пеят някоя от своите тъжни песни в гама от 3 – 4 тона, пред тях землячетата им ги зяпат с отворени уста и смъркат. Г. Георгиев, СС, 334.