ЗЕМЛЯ̀ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до земляк; земляшки. Осемдесет и осем години земеделците неотменно се събират тук [на събора] – за почит, за земляческа среща, а и да се видят със своите съидейници. НЗЗ, 2011, бр. 24, 8. Земляческо общество. Земляческо дружество. Землячески организации.
ЗЕМЛЯ̀ЧЕСКИ. Нареч. от прил. землячески; земляшки. Обикн. в съчет.: По землячески. Като земляк; земляшки. – Идваше делегация от някое село, може би от Проходец! Кидерев отиде към вратата, за да ги посрещне, и вече мислеше как да ги посрещне и с какво да се пошегува – приятелски, по землячески. Г. Караславов, ОХ III, 282. Често войводата ходи в обущарницата на братя Стефанови, гърци, бежанци и с тях се разтъжва по землячески. Н. Хайтов, КПВ [еа].