ЗЕМЛЯ̀ЧКА ж. Разг. Жена по отношение на друг от същото село или от същия град, когато са извън родното място; съселянка, съгражданка. Разбрал по името, че окървавената жена е някогашната годеница на хана, сестрата на архимандрит Климент и землячката на княз Честслав, той не изпитваше ревност. Й. Вълчев, СКН, 374. Студентка от консерваторията – тяхна [на младежите] землячка – разтягаше акордеона и се разнасяха чудни звуци изпод дългите ѝ тънки пръсти. Ст. Поптонев, ОБЛ, 173. // Жена по отношение на друг от същия край, същата страна или същата народност, когато са извън родното място. – Вие откъде сте, госпожице? Май че от нашите места ми изглеждаш по носията. Николина назова селото си. – Ух, мари, че ние сме били землячки! Здрасти! Добре дошла! – протегна и тя ръка и обади, че е от едно съвсем близко до Николининото село. Г. Райчев, ЗК, 37.