ЗЕМНОВÒДЕН1, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Зоол. Бот. За животно и растение – който живее или расте както на земята, така и във водата. Земноводните или блатни растения обитават периферните части на водния басейн (рядко достигат до 2 м дълбочина). М. Воденичаров и др., ЕБ, 29. В края на девона се появили двойнодишащи риби и първите земноводни стегоцефали. Р. Христов и др., Г, 107. Жабата е земноводно животно. Земноводна змия. Земноводни организми.
2. Рядко. Който е присъщ на такова животно (обикн. жаба). ● Обр. Това, което изпитваше сега, бе страх, морален и физически страх от земноводните очи на госпожица Дитрих. Д. Димов, Т, 520.
3. Като същ. земноводни мн. а) Зоол. Клас гръбначни животни, включващ над 4000 вида, които съчетават белези на водни и на сухоземни животни; амфибия. Amphibia. Земноводните са се приспособили към живот както във водата, така и на сушата. Снасянето и развитието на яйцата им става във водата. Ц. Пешев и др., ФБ, 71. Палеонтолозите твърдят, че прадедите на земноводните са били риби, живели преди около 300 милиона години. Л. Христов, З, 5. Земноводните заемат междинно място между типично водните животни и сухоземните гръбначни животни. Зоол. VII кл, 151. Животните се делят на едноклетъчни и многоклетъчни, на водни, земноводни и сухоземни, на гръбначни и безгръбначни и много други. Матем., 1966, кн. 6, 16. Една част от стегоцефалите дали начало на земноводни с малки размери, а друга част – на влечугите. Биол. 1Х кл, 1981, 35-36. б) Бот. Растения, които виреят във вода, но могат да растат и на суша; амфибия. земноводно ср. Земноводно животно. Няма нито едно земноводно, което да живее в солената морска вода. Н. Боев, Г, 101.
ЗЕМНОВÒДЕН2, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Рядко. Който се състои от земя и вода. Цялата [улица] беше покрита с някаква земноводна маса, от която лъхаше аромат на екзотика.. Р. Иларионов, ВН, 1960, бр. 2645, 4. Между тези три ръкава [на Дунава] се простира един странен земноводен свят от блата и върбови гори. П. Делирадев, БГХ, 43.