ЗÈМНЯ ж. Диал. Земя. Тръгнал Марко девойкя да тражи. / Па ми оди по земня широка, / па не може девойкя д избере. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 23. Рано ранила Манолица. / И е тръгнала обед да носи. / Като я вишел Маноил майстор, / поронил слъзи до черна земня. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 127.
– Друга форма: земля̀.