ЗЍДАМ, -аш, несв., прех. 1. Правя зид, като нареждам и споявам камъни или тухли. При Преображенския манастир край Търново градяха нова църква. По скелите сновяха работници, носеха греди, вар, тухли – зидаха и ковяха. Г. Дръндаров, ВЗ, 35. Първият кат [на конака] беше построен от камък. Ала камъкът почти не се виждаше от зелен здравец. По тия места още като зидат, слагат между камъните корени от здравец. А. Дончев, ВР, 35. Останаха да работят като майстори само трима души, между които бе Тодор Атанасов, който разбираше от зидария, и други, които знаеха да зидат. К. Митев, ПБ, 130. Зазидал ми е майстор Манойло, / що днеска зида, нощеска пада. Нар. пес., СбВСтТ, 350.
2. Строя, градя. Отроците обаче бяха отегчени и от други още тегоби: работеха царските земи, зидаха крепости и отиваха на война. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 89. Ето защо да се говори за обущарски еснаф, за оня еснаф, който е подпомагал черкви и зидал училища, беше вече невъзможно. Ст. Чилингиров, ХНН, 148. Да разтворим вратите, да дойде и вятърът / с новите песни на стария боен Балкан, / как народът ни в труд е развял знамената си, / зида заводи, от радост и слънце облян. Ламар, СГ, 67.
3. Прен. Книж. Създавам, творя, градя. Съглашението, разумява се, пропадна. Аз и не жаля за него сега, макар че по едно време зидах на такъв компромис някакви илюзии. Ив. Вазов, НПис., 107. Ний бяхме тъмна, неразумна сила, / която сляпо зида и руши. К. Христов, ПП II, 63. зидам се страд. Понякога така чевръстите зидари, / .. / подхванат разговор – .. / додето най-подир заломоти разправа / и хората сбере на пътя тичешком – / да гледат с врява как се зида зид и дом. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 34.