ЗЍДАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от зидам като прил. Който е изграден от камъни или тухли със зидане. Само от прозорците на няколко кръчми сред селото блещукаше светлина. И белееше се едничко зиданото училище в горната махала. А. Страшимиров, К, 3. През средата му [на площада] се кръстосваха две не много широки пътеки и там, дето се кръстосваха те, се издигаше зидана чешма с два чучура и дълго каменно корито. Д. Талев, ПК, 188. Самият двор бе отделен от улицата с ниска зидана ограда. П. Вежинов, СО, 137. Пловдив не е бил град, когато в Добралък се е развивал уседнал живот, комини пушели, хора са се раждали и умирали и починалите погребвали в зидани гробници. Н. Хайтов, ШГ, 49. Зидана печка. Зидана пещ.