ЗИДА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от зидар; млад зидар. Иде и Шина. Поглежда я в очи зидарчето, заговаря я. Л. Александрова, ИЕЩ, 295. Недей се вглежда в бели чардаци – не ще ги стигнеш. / Аз имам братче, в Прилеп зидарче, / то по-високи ще ми издигне. М. Минева, МП, 17.