ЗЍМА ж. 1. Най-студеното годишно време, което настъпва след есента и предхожда пролетта, като астрономически трае от 22 декември до 21 март. Неусетно и незабелязано пролетта стигна пълния си разцвет и зимата се забрави, като отколешен и тежък сън. Й. Йовков, Разк. I, 46. Много пролети, много лета, много есени и много зими съм се учудвал над странните промени в природата, над неочакваните случки в живота. Елин Пелин, ПБ, 5. Но мина зима снеговита, / отиде пролет дъждовита / и знойно лято позлати / довчера злачни широти. П. К. Яворов, Съч. I, 44. И така от непрестайното обикаляние на Земята около слънцето стават едно по друго четире годишни времена: пролет, лято, есен, зима. Й. Груев, Лет., 1872, 126. Дълга зима. Студена зима. Люта зима. Мека зима.
2. Като нареч. Само ед. Само членувано. Разг. През последната изминала зима или през най-близката предстояща зима; през тази зима, зимъс. Помниш ли го зимата как водеше агитация и против мене, а после и против Раденко Раденков? Б. Обретенов, С, 176. Зимата ще отидем да караме ски на Боровец.
ЗИМА̀ нареч. Диал. При гл. съм или ставам в 3 л. ед. и дат. обикн. от крат. лич. местоим.: Зима ми е. Усещам студ, студено ми е. Става ми зима. Започвам да усещам студ. Влад скочи изумен: „Нима?“. / Цял пламна, после стана му зима. К. Христов, ЧБ, 167.