ЗЍМНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Помещение под най-долния етаж на сграда, обикн. вкопан в земята, където се държат хранителни продукти, гориво и др.; изба, мазе. Зимник е онази част на сградата, чийто под лежи под нивото на терена и над която се намира партерът. А. Дамянов, ЖС, 52. Първият кат [на къщата] е с един или два зимника отдолу, вкопани до един метър в земята. О. Василев, ЖБ, 16. За горния етаж водеше стръмна каменна стълба, а току до нея зееше полуотворената врата на зимника, от който лъхаше някаква непозната миризма. Х. Русев, ПС, 68. Той дигна един дървен капак на пода и се спусна по тясна дървена стълба в зимника под дюкяна. Д. Талев, ПК, 518. Пламъците на обхванатите от пожари къщи успяваха да проникнат в зимниците, където бяха скътани разни неща – покъщнина, дрехи, бъчвите с ракия. Г. Караславов, П, 45.
2. Диал. Обор. Заедно с Кремена и Пашон повече от час тракторният бригадир се застоя в светлия и просторен зимник, където кравите бяха на особена почит под грижите на младите животновъди. Б. Обретенов, С, 77.
◊ Имотен като мишка в зимник. Диал. Много имотен.
– Други (диал.) форми: зѝвник и зèвник.