ЗИМУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от зимувам. В тая усилена пролет тръгнах от Светогорската обител с една торба преписани свещени книги, за да отида в Родопа с овчарите, които се връщаха след зимуването по пасбищата край Бяло море. А. Дончев, ВР, 18. – Сега е лято и от землянки нямате нужда. Последното зимуване мина. Х. Русев, ПС, 135.