ЗИМЪ̀С нареч. Разг. 1. През миналата, изтеклата зима. Това бяха същите хора, които зимъс снегът затрупа в забоя на тунела и цели четири часа те се бориха срещу лудата му стихия. Ст. Станчев, НР, 47. Ще му окапят ушите – викат някои, – разбира се, малко ли студ беше зимъс, а човекът тъй си прекара зимата без качулка. Чудомир, Избр. пр, 131. Като копаехме зимъс за оборите, намерихме ръка от скулптура, стари пари. Ил. Волен, МДС, 230.
2. През предстоящата зима. – Тука е много хубаво. Духа прохладен вятър, има море и летовници. Ще прекараме лятото, а зимъс ще идем да видим и Жълтото море. А. Каралийчев, ПС III, 17. – Пестил от пелина ли си правиш? Да си подслаждаш душицата зимъс... П. Тодоров, И I, 130.
3. През зимата; зиме. – Измръзнах в тая маза... Студена я направихме навремето. Заради виното. Лятос да е студена, а зимъс – топла. Г. Стоев, ЦЗ, 57. Зимъс кога е навред сняг дълбок, той [северният елен] го пробива с крака си и изважда малко трева суха, та да се храни. П. Берон, БРП, 104.
– Друга (диал.) форма: зимàс.