ЗЛА̀ТНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал.-гальов. или ирон. от златен (обикн. в 1, 10 и 11 знач.). Скъса плика и извади едно малко, бледосиньо листче. „Мили мой папа, миличък, златничък мой папа… – пишеше тя и гърлото му се стегна. – Бъди ми жив и здрав, колкото се може по-дълго.“ Св. Бъчварова, ЗП V, 394. В златничката си стрелница / няма вече ни една, / ни една, вярвай, стрелица, / все на мене ги стрелна. С. Зафиров и др., БГ, 13. Канарчетата са малки птички със златнички перца.