ЗЛА̀ТНОЖЪ̀ЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. 1. За цвят – който е жълт със златист оттенък; златожълт, златистожълт.
2. Който има такъв цвят; златожълт, златистожълт. Това беше малка елегантна рамка от сива кожа. А върху златножълтия фон стоеше прикрепена изрезка от лик на младо, миловидно момиче. Г. Райчев, Избр. съч. II, 25. Помня тая икона и сега. Върху златножълта основа с тъмни бои беше нарисуван Спасителят – кротък, смирен. Ем. Станев, А, 33. Загледа се низ полето. Чак до безкрая житата златножълти и натежали. Й. Вълчев, РЗ, 128.