ЗЛА̀ТНОРУ̀С, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. За коса – който е рус, със златист, златен оттенък; златорус, златисторус. Само Павлина се взираше в него със сухите си синкави очи, тръскаше златнорусата си коса и въздишаше над развития в полата ѝ пакет. М. Грубешлиева, ПИУ, 66. // Който има коса с такъв цвят. Златноруса девойка. Златнорус момък.